Проф. Михаил Константинов: Изчезналото поколение

 (1 коментар)

Знаково убийство, останало неразкрито до днес. Защото, дори ако извършител е официално обявеният за такъв Лий Осуалд, остават непонятни мотивите му. А и поръчителите на престъплението.

Може би през 2063 г., когато се разсекретят документите със 100-годишен срок на секретност, истината ще излезе. Или пък няма. Но това не е мой проблем. Не е и на повечето от хората, които през 2010 г. четат този текст. Така е, животът е кратък и може би точно това му е най-хубавото.

Добре помня и 1966-а. През тази година завърших училище и кандидатствах за пръв път. Тогава имаше два пъти повече зрелостници, отколкото места в университетите. Днес е почти обратното.

Подхвърлиха ми задачите преди изпита

Тогава се кандидатстваше с един национален изпит по математика и един по физика за техническите висши училища, както и за престижните специалности “Математика” и “Физика” в университетите. Весело протекоха тези изпити.

Около нула часа в нощта преди изпита по математика ми се обадиха да отида и да “видя едни задачи”. Отидох, видях задачите и ги реших. Тогава си вадех хляба с частни уроци по математика, така че всичко си беше в реда на нещата.

А иначе презумпцията беше, че именно тези задачи ще се паднат на изпита по математика. Тогава не повярвах. Първо, поради вродената си наивност. И, второ, в една от задачите имаше “излишно” условие: беше дадена като начална някаква величина, която всъщност можеше да се пресметне от другите условия.

Така задачата беше формално вярна, но й липсваше елегантност и красота. А естетиката в математиката изисква точни и без излишества начални условия.

След известно колебание и с много извинения продиктувах по телефона задачите на приятелите си, които кандидатстваха с математика. Казах им, че смятам цялата история за “партенка” и че не трябва да се разстройват, когато това се потвърди. Но не се.

Всички задачи се паднаха едно към едно на изпита по математика само след няколко часа. Оттогава минаха 44 години. С такава давност мога да си призная и убийство, защото няма да ме осъдят. Така че ще продължа с разкритията.

Всичко бе за децата на върхушката

Задачите по математика ги бяха раздали на дечицата на върхушката на БКП. И по-точно на онези дечица, които се бяха престрашили да кандидатстват за трудните инженерни и природни специалности. Иначе повечето от отрочетата на комунистическия елит отиваха да следват дипломация в Москва или външна търговия у нас.

За раздаване – раздали ги бяха задачите, но без решения. И дечицата комунистически два дни си бяха блъскали главиците (трудни бяха задачите!) и накрая бяха опрели до простия народ като моя милост и други като мен, които нямаха “добър” произход, но пък имаха мозък.

Не знам на колцина от принцовете и принцесите (по сполучливото определение на напусналия ни Дончо Цончев) помогнах тогава да се класират по редовния начин. Защото те така или иначе щяха да влязат с привилегиите си, но да влязат чрез изпит, като нормални хора ­ за тях беше въпрос на чест.

Екшън на изпита по физика

А за приятелите си знам, че и без тези предварително раздадени задачи пак щяха да влязат в исканата от тях специалност – те това го доказаха после с професионалните си действия и успехи.

Помня годината 1966-а, защото и друг екшън се разрази тогава, лично за мен и то на изпита по физика. Паднал се беше въпрос за електромагнитната индукция, т. е. за електрическите и магнитните явления и за връзката между тях.

Сигурно ще стана досаден на читателите, но ще си позволя да ги занимавам още малко с тази материя. В кандидатстудентската си работа по физика изписах уравненията на Максуел и в двете им формулировки – диференциална и интегрална.

Казах “изписах”, а не “изведох”, защото тези уравнения не се извеждат, както и уравненията на Нютън в механиката. Просто Господ е светнал съответните уравнения в главите на тези двама гении: англичанина Нютън и шотландеца Максуел.

И класическата физика била завършена. Естествено уравненията на Максуел не се преподават в училище, защото математическият апарат за тяхната формулировка се учи едва в университетите, и то само от физици и математици.

Така с известно вълнение очаквах резултата от изпита по физика. Оказа се “Отличен”, но до него не се стигнало лесно.Работата по физика се оценявала по няколко показателя въз основа на училищния курс.

Вместо двойка получих отличен

И по тази линия моята работа заслужавала “Слаб”. От друга страна, бях показал отлични за един физик познания по електромагнетизъм. Така мненията се разделили: единият проверяващ искал да ми пише двойка, а другият – шестица. Надделял вторият.

Така малко нахалният ми експеримент завърши все пак успешно. Но физика така или иначе не записах и тази специалност още ми е слабост – нещо като нереализираната любов. Хем ти е мъчно, хем си викаш, че така е може би по-добре, защото иначе – знае ли човек?

Физиката тогава беше най-престижната природна специалност – влизаше се само с пълен или близък до пълния бал.

Днес никой не иска да следва физика. Сега има инженерни и природни специалности, за които в горните курсове в някои университети има нула студенти. А някъде още в първи курс са нула.

Има десетки интересни специалности

Съответните катедри обаче ги има, и преподавателите ги има. Докога? Проблемът тук не е само български, световен е. Нещо става с този свят, което не разбирам. Дано някой все пак е наясно.

Аз съм математик и съм пристрастен към точните науки. Но дори при цялата ми пристрастеност има неща, които просто не са такива, каквито трябва да бъдат. Много е хубаво, когато младите хора искат да завършат право и да станат адвокати, съдии и прокурори.

Хубаво е, когато искат да станат икономисти – счетоводители, финансисти, външни и вътрешни търговци. Хубаво е да се следва социология, да се изучават пиар технологии, да се усвоява социалният мениджмънт.

И психологията е хубава специалност, особено социалната. За филологиите да не говорим, важни са езиците – както за общуване, така и за изучаване на собствения ни произход. Важна е историята, за философията също е ясно – тя ни помага да разберем живота и да вникнем в неговия смисъл.

За още десетки полезни и интересни специалности се сещам. И във всички тях нещо ми се губи. Ние, за добро или зло, сме технологична цивилизация. Най-важното, което сме постигнали, е масовото и с минимален труд производство на храни.

Но това производство, както и целият ни бит, фатално зависят от производството на енергия. Ние използваме средства за комуникация, които са удивителни по своя обхват и скорост на разпространение и обработка на информацията.

Отслабва интересът към науката

Създали сме Мрежата - който е влизал вътре, знае за какво иде реч. Всичко това се наблюдава, анализира и командва чрез компютърни схеми и технологии, които удвояват своето бързодействие и памет по няколко пъти годишно.

Тези неща се проектират и развиват чрез мощни математически средства, някои от които създадени буквално вчера. Затова изброените по-горе специалности, макар и важни, интересни и вероятно много доходни, нямат и не могат да имат пряко отношение към научната и технологичната основа на нашата цивилизация.

Същевременно интересът към науката и технологиите е недостатъчен и още отслабва. Изчезва като че ли поколението, за което този интерес беше естествен. Но обществото, както и природата, не търпят вакуум.

В момента американските, а и европейските университети са пълни с талантливи младежи от китайски, индийски и арабски произход, за които математиката и точните науки са достижима и желана цел. И които компенсират недостатъчните си понякога дадености с къртовски труд.

За да успеят там, където нашите разглезени млади хора даже не смеят да пристъпят.У нас изчезва не само поколението, отговорно за може би скромните, но все пак видими български успехи в точните науки и във върховите технологии.

В тези области държавите по света са разделени в 5 категории според успехите си на глава от населението. В първата категория са САЩ и още 3-4 държави.

България все още е в третата категория, където например е и Чехия. Илюзия обаче е да мислим, че при сегашните тенденции ще се удържим там, където сме сега.

Няма да стане. Освен ако не стане чудо и изчезналото поколение някак се възроди. В децата ни и в техните деца.

По в. "Монитор" - П.П.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//%C3%90%C2%9F%C3%91%C2%80%C3%90%C2%BE%C3%91%C2%84__%C3%90%C2%9C%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%85%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%BB_%C3%90%C2%9A%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%BD%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BD%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B2__%C3%90%C2%98%C3%90%C2%B7%C3%91%C2%87%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%B7%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%BE%C3%91%C2%82%C3%90%C2%BE_%C3%90%C2%BF%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%B5-gl-659.html

2011-07-06 23:27:02 От: Maxwell

Uravneniata na Maxell ne se izvejdat! Gluposti, Gn. matematik. Trugva se ot zakon a n a Coulon plus specialnata theoria na otnositelnost na Einstein. Ostan aloto e prosta matematricheska gimnastika. Lichi si che G-na ne e sledval physika.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот