Почва операция “Съкровища”

Културата излезе във ваканция, дойде сезонът на съкровищата. В най-големите летни жеги са разкривани десетки от най-значимите древни реликви. Професионалните изследователи, които ще покриват всички научни дестинации това лято, са около 220. Помагат им десетки студенти и докторанти. Те ще се разпръснат на около 300 обекта това лято - в прахта, по пещери, планини, край брега, под вода...

Най-много сред археологическите останки у нас са античните - около VI в. пр.н.е. до VI в. сл. Хр. Средновековните са по-малко, а най-редки - праисторическите. В България преобладават археологически обекти от късната античност (IV - началото на VII в.).

Диренето на историческото ни наследство бе с отложен старт този сезон заради допълнителни документи, изисквани от археолозите съгласно Закона за културното наследство, влязъл в сила през април 2009 г.

Същевременно Министерството на културата създаде късно новия Съвет за теренни проучвания, обсъждащ предложенията за теренна работа.

Операция “Съкровища” започва!

Жената на Китов ще копае могили

60 000 лв. ще осигури община Сливен за новите проучвания на тракийските могили в района. Заради кризата сумата е намалена наполовина. Въпреки финансовите трудности разкопките ще продължат и това лято, макар и с едномесечно закъснение.

 Екипът на археоложката Диана Димитрова започва работа до броени дни. Той ще проучва две могили - едната край с. Трапоково, другата край с. Драгоданово.

Началото на археологическата експедиция ТЕМП постави през 2007 г. вече покойният Георги Китов. Откритите от него и колегите му златна маска на тракийски владетел, пръстен с печат, златни фиали, сребърни ритони и др. са изложени в залите на историческия музей.

След смъртта на Китов работата му продължи партньорката му Диана Димитрова.

Сензации по магистралата на траките

“Много харесвам филмите с Индиана Джоунс, но той не е археолог, а иманяр”, твърди доц. д-р Людмил Вагалински, зам.-директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. През него минават документите за всички археологически обекти в България - за спасителните разкопки и за планираните.

Десетки от тях са по строящата се магистрала “Тракия”. Казвала се Тракия, защото е започната по време на траките - шегуват се изследователите.

Спасителните разкопки вървят преди строителите на аутобана. Късното довършване на 8 археологически обекта на НАИМ е причинено от почти едногодишно забавяне на финансирането им чрез Изпълнителна агенция “Пътища”.

В първите дни на юли парите все пак бяха преведени. От вчера екипи на НАИМ започнаха работа на магистралата, независимо че се налага да прекратят вече стартирали разкопки из цялата страна. Още 4 обекта по трасето се разработват от новозагорския музей, други 4 има по пътя Кърджали - Подкова, в прохода Маказа.

Археологическите обекти по мащабните инфраструктурни проекти покриват времето от неолита (VI хил. пр. Хр.) до късното средновековие (ХV-ХVII век). Разкриват се светилища, селища, крепости, некрополи и производствени центрове.

Праисторически обект в ЛОТ-2 на магистралата в района на с. Сърнево, Старозагорско, се разработва още от март. Проучват се култови ями с редки предмети, някои от обсидиан.

 Работи се и по железопътни трасета - например край с. Хан Крум, при с. Ябълково, Димитровградско. В близост до Маказа-Подкова - край родопското с. Върхари - ще продължат проучванията на селище от халколита. Неговите жители са въртели оживена търговия с Егея и околните равнини и са оставили стотици килограми жито отпреди около 6500 г.

Назад във времето на най-стария златен рудник в Европа ще “пътува” българо-немска експедиция. В местността Ада тепе, Крумовградско, траките от късната бронзова епоха са добивали злато. Там и сега има залежи, интерес към които проявява канадската фирма “Болкан минерал енд майнинг”, но все още не е получила концесия за обекта. Забавна подробност е, че и кметът на местната община г-жа Себихан Мехмед иска да финансира проучванията, и държавата. Работата на терена стартира през август.

В Несебър ще продължат спасителните разкопки на изключително богатия некропол на антична Месамбрия Понтика. През последните 2 години вече има разкрити над 1000 погребения с богат инвентар - златни накити, глинени фигурки, рисувана гръцка керамика... Най-красивите и ценни находки ще бъдат изложени през есента в Археологическия музей в София.

Специалисти от СУ ще довършат спасително археологическо проучване на 4 обекта по автомагистрала “Марица”. А след броени дни учени от НАИМ и от Нотингам започват разкопки на късноантична крепост край село Добри дол, Лясковско.

Златни битки за сол

Тва лято ще се проучва и селищната могила в Провадия, която е от времето на халколита. Там са произвеждали сол още преди 6500 г. и има хипотези, че изключителното богатство на погребаните във Варненския некропол (най-старото злато, открито в света)се дължи именно на тамошните солници.

Местните са правили голям бизнес, произвеждайки сол от солен извор. Има следи, че за контрола над него са се водили битки в древността.

Хомо сапиенс заселили Европа през Балканите

Над милион и половина години назад ще върне времето екип от изследователи в пещерата Козарника край Белоградчик. Там българо-френска експедиция ще дири през юли и август човешки следи от палеолита.

Досега са открити зъби от човекоподобни. “Това оспорва тезата, че предците на съвременния Хомо сапиенс са проникнали в Европа от Африка през Гибралтар. Пътят на заселване е минал през Балканите”, твърди д-р Вагалински.

В съседна пещера - леговище на хиени и мечки през късния палеолит, са открити останки от ловци. Там има и следи от вулканични изригвания в Италия, повлияли изключително върху климата в цяла Европа по онова време.

Късни праисторически обекти се проучват край пазарджишкото с. Юнаците. Тук български и гръцки археолози разкопават халколитно селище с йерархично общество, което има разделение на труда.

Тази година ще бъдат проучени и обекти край Черно море, които неотдавна са били прецизно локализирани чрез заснемане от въздуха по метода “Лидар”. Така ще се установи линията на брега преди потопакогато Средиземно море е навлязло в сладководното Черно и го е превърнало в солено. Преди около 7600 г. водата е нахлула в сушата, заливайки селища и некрополи.

В село Балей на Дунава, в района на Видин, ще продължат разкопките на археологическа култура от късната бронзова епоха.

Възобновени ще бъдат и проучванията на впечатляващата тракийска царска резиденция в местността Кози грамади край Хисаря.

Ще продължат разкопките и край с. Караново, Новозагорско, където миналата година археолози от местния музей откриха разточително погребение на тракийски аристократ, датиращо от началото на римската власт в Тракия - средата на I век.

Погребението включва неговата колесница и изключително редки сребърни и стъклени съдове. Оттам тази година се чакат още сензации.

Дунав е бил граница на Римската империя. Един от най-интересните крайречни обекти е римският военен лагер Нове, на 4 км от Свищов. Там разкопките, започнали още през 1960 г., ще продължат и това лято. Проучванията са на българо-полски екип (НАИМ, Музей - Велико Търново, Познан, Варшава).

Там през 45 г. е бил настанен Осми августов легион.После през 68/69 г. на негово място е пратен елитният Първи италийски легион, създаден по заповед на Нерон. Смятал е да го използва, за да завземе земи чак до Кавказ. След смъртта на императора тези 6000 души остават за постоянно налагер в Нове до средата на V век. Там за 10-12 години Източната Римска империя (бъдещата Византия) настанява войнствените остготи на Теодорих Велики, който по-късно през 493 г. завладява Италия.

Част от хората му обаче остават в Нове. Проучен е некропол на тези остготи, някои от които имат златни накити и принадлежат на племенни първенци.

В Монтана бяха възобновени разкопките на римската крепост. В раннохристиянска базилика неотдавна бе намерена женска обезглавена статуя.

Ранните християни са се борели с езичеството и затова са използвали фигурата за стъпало.

Този сезон ще се копае и в Димум, римското име на днешно Белене, където е имало митница между две римски провинции. Край Малко Търново ще стартират проучвания на отлично запазена тракийска и късноантична крепост, разположена на полуостров на река Резовска.

На хълма Трапезица във Велико Търново специалисти от НАИМ разкриха крепост, която предстои да бъде прецизно датирана - дали е от ХII век (тоест византийска) или от около 1200 година (тоест българска). Екипи от НАИМ вече работят в Преслав и Плиска, за съжаление с крайно ограничени средства.

По в-к Труд, Диляна Димитрова, Росица Николова  -  С. М.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//%C3%90%C2%9F%C3%90%C2%BE%C3%91%C2%87%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%BF%C3%90%C2%B5%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%86%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%8F__%C3%90%C2%A1%C3%91%C2%8A%C3%90%C2%BA%C3%91%C2%80%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%89%C3%90%C2%B0_-h-405.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот