Писателят Панчо Панчев: Искам да стисна ръка на Стефан Брезински

Автор: Панчо Панчев

Защото родната реч, която звучи край мен напоследък, е все по-малко "омайна и сладка" по израза на класика.

Все повече са често неразбираемите и заменими с наши думи чуждици, чиито вносители и радетели се стараят да преоблекат в глобална униформа и родното ни слово.

Това става не само с налагането на чуждиците, а и с безбройните граматически грешки, които също допринасят за обедняването на езика ни, за лишаването му от някои обогатяващи го специфични особености.

Престъпно е безгрижието за чистотата на родната ни реч, проявявано и от всички отговорни държавни фактори, и от учебните заведения (средни и висши), и от вестниците, и от електронните медии заедно с техния бездействен СЕМ.

Цялото ни общество е притискано не толкова от кризата (защото проблемът не е само от година и половина насам), а и от цялата бездуховност, която народът ни получи от демокрацията като зестра.

Желанието ми да стисна ръката на Стефан Брезински бе изпреварено от нелепата статия в “Дума” на някогашния учител Ангел Илиев.

Той се опитва да убеди професора и мен (заедно с другите читатели на вестника), че употребата на пълния член при съществителните имена от мъжки род в нашия книжовен език е остаряла и излишна.

Аргументите на този господин, завършил "българска филология" при най-големите за времето си академици и професори и после работил като преподавател, са няколко.

Първият е неизбежното развитие на словото, а след него и необходимостта от поправки в граматиката - дадени са примери с премахването на двата "ер"-а, на "е"-двойното и т.н.

Тук обаче професионалният филолог (защото аз съм самодеец в неговата специалност - с театроведско образование) впряга каруцата пред конете.

Мнозина наши сънародници не спазват правилото за въпросния пълен член (и други граматически правила) не защото той е излишен, а защото често се пропуска от неграмотни водещи на разни програми по телевизията.

След което...

Всички знаем каква сила са масмедиите и как папагалски учим (не само децата, а и много възрастни) както граматическите грешки, така и много други неща, за които бабата на Тодор Коруев би насолила езика ни с лютив червен пипер.

Аргумент на филолога е и твърдението, че "групата на подлога стои на първо място в изречението" и премахването на пълния член няма да затрудни възприемането на смисъла. Я сега да прочетем следното изречение:

"Първо изсърба супата, после и салама изяде човекА, но остана гладен" Ще ми кажете ли, господин Илиев, кой кого е изял? Пазете се да не ви изяде и Вас някой салам!

Преподавателите трябвало да принуждават учениците "да заучават ненужно правописно правило".

По този въпрос ще кажа, че отказването от пълния член не е единствената грешка, която правят и редица учители, които с чувство на неудобство винаги поправям.

За съжаление обаче не мога да поправям неграмотните от малкия екран, които са повече.

А за мнозина от тях не съществуват звателният и родителният падежи (вместо тях си карат наред с именителния), якането (голЯми) и мекането (ходимЕ) също са чести грешки и т.н.

Да не говорим за редовно замърсяващите езика и на общо взето интелигентни хора паразити като ненужните ВСЕКИ един, ВСЯКА една, ВСЯКО едно. Не всеки ЕДИН българин, а просто всеки българин трябва да уважава родния ни език.

И да не допринася с грешките си за обедняването му

Освен вестникарските бележки на проф. Стефан Брезински оценявам високо и изнасяните от малкия екран лекции по граматика на професор Владко Мурдаров, който също е знаещ и упорит защитник на правилната ни реч.

Само че защо не се възползват от неговите толкова полезни уроци някои  говорители и разните водещи на всевъзможни предавания, голяма част от които имат направо вражеско отношение към родната ни граматика и правоговор?

Друг път съм предлагал да се наказват с глоби правещите словесни грешки в телевизионния ефир.

Сега предлагам нещо съвсем друго - да се поощряват с награди онези, които с правилния си българския език допринасят за неговото запазване. А има и такива и аз им свалям шапка.

---------

* Писателят Панчо Панчев (известен на децата като Дядо Пънч) е роден на 17.11.1933 г. в София и там е завършил руска гимназия и театрознание.

Написал е десетки пиеси (между които най-играният в чужбина български драматургичен текст – „Приказка за калпаците”, комедия за малки и големи), както и десетки книги и книжки за деца.

Много от неговите пиеси (главно адресираните до децата) са поставяни от театрите във всички наши градове (само в Силистренския театър „Сава Доброплодни” е имал 14 премиери).

Игран е и в над 100 чуждестранни театри: в Русия и бившите й републики, Германия, Полша, Чехия, Белгия, САЩ, Румъния, Монголия, Сърбия, Унгария, Финландия, Норвегия, Кипър и другаде.

По негови либрета са писали музикално сценични творби композиторите Любомир Пипков, Александър Райчев, Петър Ступел, Димитър Вълчев, Виктор Райчев, Георги Костов, Андрей Дренников, Тончо Русев и др.

Освен като драматург е известен и като писател, изкушаван от всички литературни жанрове. Издавал е книги с лирика, с басни, награждаван е за разказ, писал е хумор – епиграми и фейлетони, автор е сценарии за анимационни филми.

Особено голям дял от творчеството му заема посветеното на децата. Повечето от пиесите му са адресирани към малчуганите, а за тях е написал и много стихотворни гатанки, приказки, стихотворения.

Гостувал е стотици пъти в училища, детски градини и читалища, където е изнасял цели малки представления със свои стихотворения, с гатанки (в този жанр е абсолютен шампион – поне по количество) и с всякакви забавни изненади.

Получавал е много награди, но най-важната от тях е оценката на малките зрители и читатели. (Справка: интернет – П.П.)

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//%C3%90%C2%9F%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%81%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BB%C3%91%C2%8F%C3%91%C2%82_%C3%90%C2%9F%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BD%C3%91%C2%87%C3%90%C2%BE_%C3%90%C2%9F%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BD%C3%91%C2%87%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%B2__%C3%90%C2%98%C3%91%C2%81%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BC_%C3%90%C2%B4%C3%90%C2%B0_%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%81%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0_%C3%91%C2%80%C3%91%C2%8A%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%A1%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B5%C3%91%C2%84%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BD_%C3%90%C2%91%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%B7%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%BD%C3%91%C2%81%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B8-h-388.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот