От какво ни спасява философията на оплакването

Краде интернет и кабелна телевизия от съседа си и паркира голфа си на неговото място, но тайно го докладва на домоуправителя, че си хвърля боклука през прозореца. В редките случаи, когато някой познат го попита "как си", той има наизустен отговор: "Абе, мани." Ако е в добро настроение, ще каже просто: "Нищо ново."

Ужасно се дразни, че кооперацията му не е осветена и боядисана, но никога не би се прекарал да купи електрическа крушка за входа.

Всяка година усърдно претака зеле и заключва буркани със зимнина в мазето, защото "човек никога не знае в тая демокрация".От известно време е на борсата без работа. Предлагат му да се премести в съседния по-голям град за по-голяма заплата плюс служебни кола и телефон, но той отговаря с "ще видим".

Поради тази причина жена му не му говори. Господин Господинов не вярва на политиците и твърди, че най-големият проблем в държавата е корупцията, но е решен да продаде нивите на дядо си, за да купи диплома на сина си.

Всеки ден отваря вестника, скърца със зъби и псува тихичко, дълбоко убеден, че циганите са първоизточник за всички негови злополучия. Защото им дават помощи, пък те не си плащат тока.

Един ден на вратата на Господинов почукали социолози, обяснили му, че правят проучване на ценностите на европейците, и го попитали дали е доволен от живота си. Какво им е отговорил той, четем една година по-късно в доклад на European Social Survey (ESS).

Той обобщава, че българите се чувстват най-нещастни в цяла Европа, мразят промените, не вярват в демокрацията, съдебната система и полицията. Поставят сигурността си преди всичко останало и се грижат единствено за себе си и най-близките си.

Трудолюбието и гостоприемството отдавна са само митове, а сетивата ни за гражданска свобода са притъпени. Въпреки това българите се проявяват като най-големите оптимисти в сравнение с останалите европейски народи.

За сравнение - най-щастливи на континента според проучването са швейцарците, ирландците и холандците.

За киселото зеле и корените на оптимизма

Изследването на ESS за ценностите на европейските народи е проведено през 2008 и 2009 г. и в него са участвали 43 хиляди души от 21 държави. В България то беше представено от преподавателя по трудова мотивация в УНСС доц. д-р Марин Паунов.

Той е и автор на книгата "Ценностите на българите - съвременен портрет на европейски фон". "Изследването е критично, без розови очила, но не е крайно", така Паунов коментира резултатите от проучването.

Може би, ако всяка нация си имаше своя мелодия, българите щяха да бъдат безкрайно монотонно жужене. Ако пък имаше хранителен еквивалент - чорба от кисело зеле. Потърсихме корените на нашето недоволство заедно с писателя Теодора Димова.

Опитахме се да разберем от какво ни предпазва философията на мрънкането със сценариста Димитър Стоянович. И попитахме блогъра Петя Кирилова-Грейди какво според нея ни пречи да канализираме недоволството си в обществена енергия, която води към промяна.

Вероятно помните Теодора Димова от изобличителната й критика към обществото в романа й "Майките". И там, и в разговора ни за нашия герой Господин Господинов тя посочва липсата на смисъл и вяра като източник на усещането за нещастие.

Приема парадокса, че българите са едновременно най-недоволните и най-големите оптимисти в Европа през смях и с коментара: "Винаги необосновано крайните състояния се преливат едно в друго."

По думите й социологическите проучвания като това обаче само регистрират проблемите. След тях обикновено не следва задълбаване или разнищване на първопричините. "Констатираме, че сме нещастни, но не говорим за причините да се чувстваме така", смята Теодора Димова. Защо? "Усещаме се отделни и самотни и не ни е приятно да осъзнаем, че живеем без ценности, без смисъл."

Там, където няма общност, която се развива по ясна ценностна система, оживяват ментетата. На всичко. Дори на демокрацията. Оптимизмът, който регистрира изследването на European Social Survey, е продукт на кроткия живот в котловината според Теодора Димова.

Нисък таван, малки и близки цели, мислене без мащаб - така писателката описва психологията на котловината, в която най-важното е да се скриеш, за да оцелееш. "Затова не стачкуваме, казва тя, затова не създаваме общности и живеем атомизирано, всеки за себе си."

"Преди 89-а бяхме мигрирали вътрешно в себе си, защото не искахме да участваме в системата", припомня Димова и продължава: "Сега ни е завладяла същата апатия по други причини." Сякаш историята се повтаря на равни интервали.

Питаме Теодора Димова защо не обичаме промените, тя замълчава за кратко и след това казва:

"Знаете ли как се сади маслинова градина? Насаждат се маслините и те започват да дават плод, стават годни за пресоване и за ядене едва след 60 години, след две поколения. Представете си каква мисъл занапред е нужна! А ние за следващата година не правим планове."

Оплакването като защитен механизъм

Въпреки че Димитър Стоянович е бил главен сценарист на редица проекти, които рисуват народопсихологични щрихи към портрета на нацията като "Голямото четене", "Великите българи", "Българските събития на XX век", той не е фен на социологическите проучвания.

Смята, че само хвърлят в лицата на хората факти, които никой не се заема да анализира. Но в конкретното изследване намира ключов извод:

"Гордеем се с миналото си, оптимисти сме за бъдещето си, но отричаме настоящето си. Доброволно се отказваме от живота си, от времето си, затваряме се в себе си и чакаме да се случи нещо или пък страдаме по миналото", обяснява той.

Стоянович е и историк. Но да се разберем, не е от тези, които патетично развяват националното знаме. И смята, че миналото е утехата на комплексирания човек. Страхът ни от промените е крайна проява на инфантилизъм според него.

"Едно от най-големите преимущества на интелигентния човек е да се променя. Това осмисля развитието му. Ние отказваме да се променяме, защото се страхуваме от непознатото и неочакваното", коментира Димитър Стоянович.

Оплакването пък е една от многобройните ни тактики за оцеляване. "Мрънкането е вербална форма на защита, която казва: "Аз отказвам да призная, че съм причина за нещастията и за постиженията си, и обвинявам държавата, семейството си и съседа. Те са виновни, че моят живот не се е случил", обяснява принципа той.

Според Димитър Стоянович обаче това е сгрешена психотерапия. "Когато човек има цел, той преодолява бариери, пропадания, минуси, величини. При нас обаче е важно резултатът да дойде наготово. Това обезсилва цялостната енергия", категоричен е сценаристът на "Господари на ефира".

Петя Кирилова-Грейди живее между две държави - България и САЩ, и с еднакъв ентусиазъм поддържа два блога. Единият е на английски език с веселото заглавие "Как да се ожениш за българка" и разказва за смешните и сериозните страни на междукултурните връзки.

Другият е на български език и с него тя изразява позиция. Openly Feminist - както подсказва заглавието, в него Петя Кирилова-Грейди говори за феминизъм, свобода и равни човешки права. Според нея негативизмът и мрънкането не са проблеми сами по себе си. Проблемът е, че спираме само дотам.

"Усещаме проблемите, но не сме научени как да ги формулираме и съответно не можем да ги разрешим. Виждаме дупки в системата, но ни липсва въображение как да ги запълним. От време на време ни идват добри идеи, но не знаем как да се сработим, че да ги осъществим докрай. Познаваме добре традициите и миналото си, но дори те да ни дърпат назад, не можем да си представим, че нещата биха могли да бъдат и другояче", обобщава по свой начин резултатите от изследването Петя Кирилова-Грейди.

Изводът е, че Господин Господинов винаги ще живее в олющена панелна кооперация и ще паркира на мястото на съседа си. Той не знае в каква посока върви и затова не осмисля пътя си. Не знае и какъв резултат да очаква накрая. Затова се е вкопчил в бурканите в мазето си, които му помагат да оцелява.

Спасението вероятно се крие в малките парченца смисъл, от които можем да си сглобим едно прилично настояще. Ако обаче се научим да инвестираме в процеса, а не в крайния резултат. И в леко наивното вярване, че в България могат да се поддържат маслинови градини.

Илюстрация: Михаил Вълканов - С.М.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//%C3%90%C2%9E%C3%91%C2%82_%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%BE_%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B8_%C3%91%C2%81%C3%90%C2%BF%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%81%C3%91%C2%8F%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B0_%C3%91%C2%84%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%BE%C3%91%C2%81%C3%90%C2%BE%C3%91%C2%84%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%8F%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%BF%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B5%C3%91%C2%82%C3%90%C2%BE-gl-652.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот