Кървавият Велики четвъртък и Наказателно дело 399/1925 г.

 (1 коментар)


Кървавият Велики четвъртък и Наказателно дело 399/1925 г. Другарката Соня, която остави и обемисти мемоари с наслов "Повеля на дълга".

Допълнение към извършеното преди 85 години Злодеяние.

Навършват се 85 години от атентата в катедралния храм "Св. Неделя" в София, при който загина част от политическия, военния и гражданския елит на България. Неотдавна, в една игра по БНТ, проф. Калин Янакиев изрази съжалението си, че колективната памет не пази имената на убитите, или поне на най-изтъкнатите сред тях.

 

 

Което не е съвсем точно - в първите години на своето съществуване в. "Про и Анти" публикува пълния списък на жертвите и ранените, а след това периодично се спира върху темата и изнася все нови и нови данни за атентата. Въпреки всичко, това злодеяние трябва да се припомня на всяко ново поколение, за да се настани по-трайно не само в индивидуалното, но и в общественото съзнание.



Водени от такова убеждение, сега се спираме върху малко известната книга "Кървавият Велики четвъртък - Атентатът в храма "Св. Неделя" - Делото Фридман-Задгорски-Коев-Грънчаров-Петрини-Косовски и други", която по съдебните стенографски бележки публикува през 1925 г. в. "Свободна реч".



В уводните думи към документалното изложение, съставителите от редакцията на вестника акцентират върху ролята на III-ти Комунистически интернационал за терористичната дейност. Зиновиев, председател на Изпълнителния комитет на III-ти Интернационал, в предложената от него резолюция от края на 1924 г., налага нова ориентировка на болшевишката тактика и пропаганда в Европа.

 

 

На преден план той поставя болшевизацията на Балканите, където по негово убеждение съществуват най-благоприятни условия за това. Според наложеното от него мнение, от Балканския регион трябва да пламне искрата за подпалване на цяла Европа. Следствие от тази неприкрито терористична политика е атентатът в катедралния храм "Св. Неделя" в София в навечерието на Великден.



Но съществуват малко популярни факти, които подсказват нееднозначното отношение на българските комунисти към нарежданията на Москва. Един от тях е цитиран в книгата на в. "Свободна реч" и се спира върху оценката на активистката Цола Ненчева-Соня ( бел. ред. – това е Цола Драгойчева) от град Бяла Слатина. По това време тя ръководи секцията за връзки в Пловдивската комунистическа военна област.

 

Цитираме: "Същата собственоръчно декларира: 1) че дейността на нелегалната комунистическа партия след септемврийските събития ( от 1923 г. - б.ред.) се изразила не толкова в организационна и просветна дейност сред масите, колкото в бърза военна подготовка; 2) зачестилите убийства от тяхна страна внесли в борбата голямо раздразнение, помрачили разума и капка морал в борбата не оставили, дори се стигнало до взаимно изтребление, което не могло да ползва никой; 3) от друга страна, понятието за революцията изгубило своята чистота, благодарение на кръстосване на комунистическите пътища с дружбашкото единофронтовство, с изнасилване на събитията и преголямото желание за завземането час по-скоро на властта; 4) четническото движение имало големи отрицателни черти, защото в неговите среди се вмъквали обикновени престъпници и вършели деяния престъпни; 5) парите на Ком. Партия оказали твърде много своето пагубно влияние върху движението, защото и за най-елементарната услуга на какъвто и да било член на партията, за каквато и да било работа се чакало възнаграждение.

 

 

Често пъти дори и видни партийни членове гледали на партията като на сиропиталище. Това създало несъмнено един дух на поквара и разложение. И най-после станало ясно, че се отива срещу течението на общественото развитие, че се изнасилва действителността, че комунистическата партия не може да създаде свой морал".

 

 

Разочарованието на Соня, позната по-късно като Цола Драгойчева, се потвърждава напълно от множеството факти и данни по наказателно дело 399/1925 година.



Извеждаме пред скоби тази подробност от книгата "Кървавият Велики четвъртък", за да установим една аналогия с неприкритите амбиции на БСП в съвременността - стремежа към властта на всяка цена и ролята на възнаграждението (!), създало през последните две десетилетия голям брой съмнителни фирми.

 

 

Някогашното огорчение на младата Цола Драгойчева напомня, както се вижда, че зловредните болшевишки амбиции са пуснали здрав корен и са развили пищна корона. Само методите са други.

 

 

По БГ История / pro-anti.net , Владимир Гаджев

 

 

 

Бел. Ред. – Наскоро, Васил Коларов-внук, заяви в интервю пред „Труд”, че акцията е дело на руското военно разузнаване  - от това следва, че клисарят Задгорски, Марко Фридман и другите помагачи са тяхна агентура. БКП също е била изправена на нокти и среди в нея са осъдили атентата Подзаглавието е на редкацията на сайта – С. М.

Коментари
2010-05-08 00:17:24 От: 3

A starite fashistki ambicii i imperski meraci opustoshavat naj-cennoto w 4oveka-dobrotata!
A ti Vladko ot kyde znesh kak i kakvo e bilo?! ot knigite na Hitler ili na Stalin a?Nishto ne znaesh ti-nishto!!!Samo plqmpash tuka kolkoto da ne zaspish!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот