За матурите по български и номера на китайката

Автор: Таня Петрова


За матурите по български и номера на китайката 9.57 милиона китайски ученици кандидатстваха тази година за 6.57 млн места в университетите. Писането на поезия е била важна част от старата имперска изпитна система за държавни служители, отменена през 1905 г. след 1300 години съществуване.Снимка: ЕПА/БГ

Или как просветният министър реши да промени изпит по български език и литература, за да има повече граждани вместо поданици

"Това, което съм решил, е от догодина темите по литература (б.р. на матурата) да отпаднат... Имам и друго предложение, което само трябва да съгласувам с експертите. Сега учениците пишат теми, от които полза няма никаква... Затова ще въведем китайския принцип... Всички автори са обявени и на изпита се пада да речем Вазов. Въпросът, който ще се пише, ще е насочен към ученика. Например "Какво ми даде Вазов? В Китай пишат дори стихотворения".

 

По този забележителен начин просветният министър Сергей Игнатов лансира новото си хрумване за промяна в зрелостния изпит по литература. Какво разбираме от това изказване?

 

Че министърът първо решава, а после пита,

 

че гледа на питането като на нещо формално - "само трябва да съгласувам", че има някакви лични предпочитания към някакъв китайски принцип, който трябва да приемем за меродавен - нещо като номера на китайката, и че изповядва някакви виждания за ползата на образованието, които не счита за нужно да аргументира.

 

Това е поредният случай, в който прословутата очевидност, че "главната ценност в образователната система е ученикът", се разчита по безумен начин. Предложението на Игнатов на матурата по БЕЛ да се пада само автор, а учениците сами да определят темата, по която да пишат, защото иначе се превръщат в поданици, вместо в граждани, е поредната перла в този криворазбран прочит.

 

Тук трябва да бъдат прибавени и други паметни изказвания като "няма нищо лошо да се минава от един клас в друг с двойка" и цяла поредица свежи хрумвания около оценяването в училище.

 

Всъщност не е много ясно какво точно предлага министър Игнатов. В опит да обясни бъдещата промяна той направи две взаимноизключващи се твърдения - 1) че общата тема отпада и учениците ще пишат само върху автор, като сами си поставят темата, и 2) че темата остава, но ще се заключва в поставянето на въпрос, който адресира емоциите и ценностите на ученика - "Какво ми дава Вазов".

 

В първия случай говорим за съчинение по свободна тема с неуточнен за момента жанр, във втория - за нещо като есе. И в двата случая обаче няма никаква гаранция, че това ще доведе до раждането на граждани, вместо поданици, че ще спре наизустяването на нещо, което вече не наричаме теми, че ще доведе до по-справедливо оценяване, че ще сложи край на частните уроци.

 

Да вземем аргумента за мислещите ученици. Експерти вече коментираха, че поставянето на конкретен проблем, който дадено произведение интерпретира, по никакъв начин не ограничава възможността на ученика да мисли, а само посочва върху кое от многото смислови полета да го прави. Тоест нищо в поставянето на конкретен проблем не предопределя прочита на произведението през готова теза, както се подразбира от обясненията на министъра.

 

Няма никаква гаранция и че липсата на тема ще сложи край на наизустяването. Нищо не пречи на учениците да наизустят една мегатема върху всеки автор и само да сменят глагола в увода, в случай че министерството все пак формулира въпрос. Казано с други думи, "Вазов ми даде еди какво си" да бъде заменено с "Вазов ме вълнува, защото", последвано от предварително компилираната версия върху автора.

 

В самата идея за замяна на темата с нещо като есе няма нищо ново. И в момента учениците имат свободата да изберат между два жанра - интерпретативно съчинение или есе върху поставения проблем. Тоест това, което министър Игнатов предлага, е всъщност есето върху проблем, съществуващ в произведението, да се замени с есе за общото впечатление на ученика от даден автор.

 

Въпросът как се оценява този поток от лични емоции и предпочитания получи любопитен отговор от министър Игнатов. Според него бъдещите текстове, които учениците ще пишат, ще се оценяват предимно за правопис, степен на владеене на езика, брой употребени думи. За целта компютърни специалисти щели да създадат

 

специален софтуер, през който да се оценяват

 

писмените текстове на учениците.

 

Автоматично оценяване на есета в света съществува, но по въпроса доколко това е ефективно са правени тонове изследвания и в спора не се очертава победител. Да не говорим, че ние още се учим да съставяме тестове, камо ли да измисляме начини за компютърно оценяване на есета.

 

В желанието на министъра при текста да се оценява предимно правопис, брой и разнообразие от думи, езикови структури се оглежда друго залитане в образованието напоследък - лашкането между оценяване на знания и умения

 

Липсата на отговор какво трябва да знаят учениците води до лесното залитане в крайността да се оценяват само умения. В този ред на мисли нищо не пречи министерство на образованието да провери нивото на владеене на езика, правописа и т.н., тоест умението на децата да съставят текст, върху темата "Защо одобрявам/не одобрявам поставянето на силикон", но все пак това е изпит по литература, върху точно определен набор от изучавани в училище автори.

 

Наред с правото на учениците сами да определят темите, по които да пишат, министерството вече предложи още няколко смущаващи идеи по линия на оценяването -

 

правото за преминаване в горен клас с двойка,

 

правото да се запишеш в VIII клас с двойка от външното оценяване, тоест с непокрит образователен минимум, странната формулировка след X клас в свидетелството да се записват оценките от успешно положените изпити за външно оценяване, без яснота какво се случва с невзетите. На този фон възниква въпросът кой точно ученик е в центъра на всичко? И не се ли оказва той отвъд всичко?

--------------------

P.S. Онзи ден се оказа, че друга идея на министър - за компютърно генериране на теста за матурите в самия ден на полагане на изпита, така че всеки ученик да решава случайно избрани и различни въпроси - няма как да се реализира. За целта са необходими 75 000 компютри и голям набор от изпитни въпроси, но министърът не дава вид, че ще продължи да отстоява предложението. Това е поредната образователна идея, загърбена в рамките на един ден.

 

Бел. ред. - Със съкращения от в. "Сега", където статията е публикувана под рубриката "Чудаци" - Р. С.

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот