Журналистът е куче пазач на истината

Богданович е редактор в разследващия отдел на The New York Times и професор по журналистика в Колумбийския университет. Роден е на 10 октомври 1950 г. През 1975 г. завършва политически науки в University of Wisconsin, а през следващата взема и магистърска степен по журналистика от Ohio State University.

Започва работа като репортер в Wall Street Journal. По-късно става продуцент на разследващото шоу "60 минути" по телевизия CBS, работи и в ABC News. През 2001 г. се присъединява към екипа на The New York Times.

Печели първия си "Пулицър" през 1985 г. като журналист от Wall Street Journal за репортаж, свързан с незаконни медицински тестове, правени в престижни американски лаборатории.

През 2005 г. получава наградата за втори път за серия репортажи, уличаващи железопътните компании в прикриване на последиците от тежки пътни инциденти. През 2008 г. печели "Пулицър" за трети път. Призът е за съвместното разследване с Джейк Хукър за вредни вещества в лекарства, внасяни от Китай.

- Господин Богданович, какво е усещането да бъдеш част от екипа на The New York Times?

- Да работя в този весник винаги е било голяма моя мечта. Причината е само една. Това е най-добрият вестник в света. Каквото правим ние тук, не се отразява само на хората, живеещи в САЩ. То има отзвук по целия свят. Но това е свързано и с огромни отговорности.

Постоянно се питаш дали си свършил работата си както трябва - задълбочено, справедливо и безпристрастно. Горд съм, че - с малки изключения - ние успяваме да спазваме тези високи стандарти.

- Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един разследващ журналист?

- Любопитство. Мъжество. Състрадание. Отзивчивост. Повярвайте ми, това са качества, с които не всеки се ражда. Няма как да ги научиш в практиката, колкото и да се стараеш. Непоклатимо вярвам в тезата, че правителство без свободна преса е лошо правителство.

Аз лично се уча от журналистите, които са работили преди мен. Поколенията преди нас са оставили наистина големи върхове в професията. Вземам и прилагам в работата си най-доброто от техния опит и отхвърлям грешките и отклоненията, които са правили.

- Как се подготвяте за разследване?

- Започвам със събирането на максимално много информация и с внимателното є изчитане. Понякога чета едно и също нещо по няколко пъти, защото може при първия прочит да пропусна малки, но важни подробности.

Успоредно се старая да открия информатори, които могат да ми дадат безценни факти от първа ръка. Задължително проверявам публични и частни документи, до които мога да се добера. Законът за достъп до информация в САЩ работи безотказно и много ни помага.

- Не изпитвате ли понякога страх за живота си? Професията ви е рискована.

- Един разследващ журналист може да се предпази, като овладее добре спецификите на занаята. Малко повече предпазливост обаче не е излишна. За себе си никога не казвам, че съм тръгнал да изкачвам един връх, преди да съм го направил.

Когато разследването е факт и излезе на страниците на вестника, чак тогава мога да кажа, че се чувствам в безопасност. Ако по време на самата работа изтече информация какво подготвяш, може и да имаш сериозни проблеми.

Затова гледам да си пазя гърба добре. Важна е медията, за която работиш, и подкрепата, която тя ти дава. Помага много и ако се свържеш с независими новинарски организации, които вярват в свободната преса.

- Вярвате ли, че журналистиката продължава да бъде коректив на политическата власт и корпоративните интереси?

- Абсолютно. Ако имах и капчица съмнение, нямаше да се занимавам повече с тази професия. Един добър журналист може да промени хода на събитията, законите, да свали дори цяло правителство. Аз това правя. Виждал съм да се случва вследствие на моята работа. Ще се постарая и в бъдеще да бъда такъв неуморен коректив.

- Казват, че 75% от информацията, която циркулира в световния новинарски поток, е пусната от някой пиар отдел. При толкова много реклама и пиар, къде е мястото на истината?

- Добрата журналистика винаги разпознава онези граници на етиката, които никога не трябва да преминава. Изкушението е голямо, но точно затова има журналисти и журналисти. Като независими професионалисти ние начертаваме първоначалната схема на историята.

В повечето случаи обаче репортерът или редакторът нямат финалната дума, защото новината, след като излезе, започва да живее свой самостоятелен живот.Основна цел на добрата журналистика е максимално да се доближи до истината, а не да определя кое е истина и кое не е.

- Променят ли се ролята и мисията на журналистиката днес?

- Журналистиката има нужда да разшири хоризонтите си, да намери източници на информация извън утвърдените и удобни канали, да ги търси не само в страната, в която работи, но и в чужбина.

Само така картинката може да бъде пълна и изчерпателна. Що се отнася до разследванията и това, с което аз се занимавам, не мисля, че има промяна. Аз продължавам да бъда куче пазач на правдата.

- Коe е най-голямото предизвикателство от първото десетилетие на XXI век?

- Възходът на Китай и превръщането му в глобална сила. Няма да е далеч времето, когато Китай ще измести САЩ от първата позиция и ще е най-голямата суперсила в света. Журналистите, които успеят добре да анализират този процес, ще имат шанс да бъдат част от тази вълнуваща история.

По сп. “Мениджър”/СБЖ  – П.П.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//%C3%90%C2%96%C3%91%C2%83%C3%91%C2%80%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82%C3%91%C2%8A%C3%91%C2%82_%C3%90%C2%B5_%C3%90%C2%BA%C3%91%C2%83%C3%91%C2%87%C3%90%C2%B5_%C3%90%C2%BF%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%B7%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%87_%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B0-gl-655.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот