








Димитри Иванов: Преводи и хвалби
А - Автореклами (съчетание от две небългарски думи)?
Б - Самореклами (съчетание от една българска и една небългарска дума)?
В - Самохвалства (чисто българско съчетание)?
Словотворци като Балан и Богоров понякога ни карат да се усмихваме. Някои от думите, които словотворците изковават, си остават на хартия и не влизат в употреба (навремето Балан предложи "обадник" вместо доносник; наскоро някой предложил "почивник" вместо уикенд). Други думи се налагат (казваме влак, а не трен).
Но в езика не можеш да законодателстваш, хеле пък в глобализиращия се свят (сакън французите да не казвали computer, ами ordinateur). Идеята за закон за българския език ми изглежда трогателно наивна.
Жалко, че е така. Да не беше тъй, "Advertisements for Myself" щеше да е "Самохвалби". Вместо "една реклама" щяхме да казваме една хвалтутница.
- Драги зрители, ние ще продължим нашето шоу, след като излъчим хвалтутниците.
Преди избори вместо партийни рекламни клипове телевизията щеше да излъчва хвалтутници. Аз щях да пиша, че сегашният премиер Бойко Борисов е хвалтутник.
Едно време имаше поздрав "Здрасти, здрасти, похвали се с нещо". Не знаех какво да отговоря. Норман Мейлър имаше с какво да се похвали и написа "Advertisements for Myself", пък аз, като нямам с какво? Казах си: щом не мога да се похваля с каквото съм направил, ще се хваля с каквото не съм направил. Никога, дори като ученик не съм писал стихотворения. Виж, да чета мога.
Поначало мразя да пиша, камо ли пък стихотворения. Обичам да чета. Обичам да превеждам. Ще се хваля, че никога не съм писал стихотворения. Сега, на стари години, ще се похваля и с това, че никога не съм гласувал. Сега е лесно да не гласуваш. И едно време беше лесно - пускаш невалидна бюлетина.
Не можех да издам тази си тайна в онази вечер, когато в театъра даваха "Прокурорът" на Джагаров и аз превеждах в ухото на френския издател Сегерс. На Сегерс много му хареса репликата, че няма по света паметник на прокурор.
Има паметници на поети, на военачалници, на всякакви, но на прокурор паметник няма. След спектакъла Сегерс разтърси ръката на Джагаров, както никой друг издател не я бе разтърсил.
Джагаров помисли, че Сегерс е разбрал пиесата по-добре от другите издатели, понеже аз съм по-добър преводач от другите преводачи. Не беше така. Имаше по-добри синхронни преводачи от мен. Беше ме уредила да превеждам секретарката на писателския съюз Мариана П., с която се люлеехме заедно на една люлка, когато бяхме деца.
След представлението отидохме в бар "Астория". Той беше на бул. "Руски" срещу БАН, в подземието на сградата, в която беше някогашната БТА, където работех аз. Гавазите на бара ни спряха. Мисля, че и паметник на гавазина няма. Нито паметник на телохранителя. На бодигарда, както сега казваме.
На Джагаров, повел Сегерс и мен и Вородот и съответните дами, му поискаха паспорт. Джагаров не каза "Вие знаете ли кой съм аз". Просто замълча. После гавазите ме забелязаха и ни пуснаха, понеже знаеха аз кой съм.
Аз бях приятел с Готурана и Наско и другите елтехници на петия етаж и кажех ли им да прекъснат елзахранването на бара, те сваляха шалтера и бар "Астория" угасваше, докато аз не се съгласях да ни оставят при портиера еди колко си бутилки с еди какво си. Чист рекет си беше, пък се възмущавам от сегашните рекетьори. Вероятно им завиждам. Не мога да се меря с тях.
В бара се умълчахме и Джагаров ми каза: Похвали се с нещо. С това колко пъти съм рекетирал бара не можех да се хваля. Похвалих се, че имам заслуги към българската поезия, понеже никога, дори като ученик, не съм писал стихотворения.
Джагаров ме погледна накриво, стана от масата обиден и остави мен и Вородот и дамите да платим сметката. Но ние не я платихме, плати я писателският съюз.
По в. "Сега" – С.М.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit










