Военната тактика на българите през VII – IX век (2)

 (1 коментар)

Кан Крум пие вино от чашата-череп на император Никифор

В единственото сражение, в което българите вероятно атакуват фронтално противника, битката при Анхиало (763 г.) те търпят тежко поражение. Описанието на това сражение е кратко и неясно, поради което неговият анализ е силно затруднен, но общият развой на ожесточеното сражение, което продължава дълго, подсказва, че българите са атакували фронтално противника, като в резултат на това и двете страни дават много жертви. Ожесточеността на сражението се потвърждава и от съобщението на Патриарх Никифор, че при Анхиало всъщност Константин V Копроним е разбит и в битката византийците понесли големи загуби в жива сила.

Първоначално и в тази военна кампания българските войски се придържат към обичайната за тях изчаквателна тактика. Те се разполагат на предварително укрепени позиции в предпланините по югоизточните склонове на Айтоска планина. Впоследствие по неизвестни причини кан Телец променя своя първоначален план, спуска се в полето пред Анхиало и влиза в сражение на равнинен терен, удобен за комбинираните действия на византийските пехота и конница. Тази атака е обречена на неуспех, защото конницата не е способна да пробие сбито строена фаланга от тежковъоръжени пехотинци копиеносци.

Поради което авторите на византийските военни трактати изрично предписват на равен и открит терен срещу народи, разполагащи със силна конница и използващи строй, сходен с бойния строй на българите, да се действа със сбито строена фаланга от тежковъоръжени копиеносци. Кан Телец явно не преценява правилно ситуацията и взема погрешно тактическо решение, което довежда до катастрофално поражение на българските войски.

При успех в дадено сражение българите извършват преследване на голяма дълбочина с цел унищожаване на максимален брой войници на противника. След разгрома на византийците край Онгъла противникът е преследван на около 150–200 км до околностите на Варна, при което значителна част от неговите военни ефективи е унищожена. Това е една от основните причини Константин ІV Погонат да не успее да организира контранастъпление срещу българите през следващите години и да е принуден да сключи и спазва мира. След победата при Маркеле – 792 г., българските войски преследват византийците до Константинопол, защото последните едва там спират своето бягство, а по време на самото преследване успяват да унищожат голям брой войници на противника, както и много известни византийски стратези, сред които и прочутия Михаил Лаханодракон. След победата при Версиникия (22.VІ.813 г.) българите отново преследват противника на голямо разстояние – почти до околностите на Константинопол, защото и в този случай византийците спират своето бягство едва в имперската столица.

Едно от най-силните тактически оръжия, използвани от българските канове, е засадата, съчетана с нощно нападение срещу противника. Блестящ пример за осъществяване на тази тактика е сражението през нощта на 26.VІІ.811 г., в което кан Крум разбива византийската войска, командвана от Никифор І Геник. Част от българските войски явно извършват паралелен на византийците походен марш, следейки тяхното придвижване, докато в същото време останалите български, славянски и аварски военни контингенти се движат в посока към основните български военни сили, разположени на предварително избрана и укрепена позиция.

 

Когато противникът достига предварително избраната позиция, кан Крум нарежда неговото придвижване да бъде спряно чрез удари по фланговете, но без българските войски да влизат в генерално сражение. Тази хипотеза се потвърждава от разполагането на лагер на византийците, близо до български укрепления, и от думите на императора, че и пилета да бяхме, нямаше да можем да прехвръкнем.

 

Византийците са принудени да спрат, защото в походни колони те не могат да противодействат успешно на българските набези. Вероятно събитията се развиват привечер, а и отчитайки умората на войските от походния марш, стратезите и василевсът решават да се разположат на лагер и на другия ден да водят битка.

Поради присъствието на българската конница противникът не успява да изгради лагер по всички правила на военното изкуство, а походните колони се разполагат на местата, на които са спрели. В резултат от тази дислокация тагмите, които охраняват императора, вероятно остават в центъра между походните колони, но между тях и останалите войски има известно разстояние, което се потвърждава и от изворите. Според известието на Теофан император Никифор и събраните около него през нощта чули странни шумове, което подсказва, че подготовката на българската атака е чута само от архонтите и тагмите, обкръжаващи непосредствено персоната на императора, следователно останалите войски са разположени на известно разстояние, поради което не узнават веднага за началото на българската атака.

Кан Крум изчаква противника и вероятно изтегля войските си на известно разстояние, демонстрирайки готовност да се сражава на другия ден. Само по този начин може да се интерпретира факта, че византийската войска не остава през цялата нощ в бойна готовност, а на част от войниците им е позволено да заспят. Канът използва този момент и нарежда вероятно на тежката конница, която е основната ударна сила на българската армия, да атакува тагмите. Последните не издържат дълго на тази фронтална нощна атака и след кратка съпротива побягват, а останалия без охрана Никифор І Геник е убит.

Бягството на тагмите, най-елитната част от византийската армия, и вестта за смъртта на императора деморализират останалите войски и те панически побягват. Създадената от българите укрепена позиция в северните склонове на Стара планина задържа бягството на противника и той дава големи жертви. За разлика от другите сражения, в които българите побеждават, този път те не организират преследване на голяма дълбочина.

Вероятно една от основните причини за това е изтощението на българските войски и малобройността на боеспособните български военни ефективи – поради което кан Крум, за да увеличи числеността на своите войски, набира много славяни и авари, макар те да помагат за победата над византийците, както показват тържествените пирове, организирани само няколко дни след битката с участието на техните вождове.

Но българският владетел вероятно им няма пълно доверие и за това той предпочита вместо да организира преследване в дълбочина, да се задоволи с постигнатата победа,  стабилизирайки властта си във вътрешността на страната. Детайлният анализ на тази битка позволява да се види начина, по който българските войски прилагат тактиката на засадите и нощните нападения, за използването на които в изворите има редица споменавания.

( Край )

По сайтът „БГ История”, Живко Жеков  - С. М.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//%C3%90%C2%92%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B0_%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BA%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B8%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0_%C3%90%C2%B1%C3%91%C2%8A%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%B3%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B8%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B5_%C3%90%C2%BF%C3%91%C2%80%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%B7_VII___IX_%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BA___2_-el-373.html

2009-06-16 18:53:02 От:

Български "ханове" няма! Нито пък има Български "канове". Българите не сме рода на монголците както искат да ни внушат. Титлите на Българските владетели за които ИМА исторически сведения са Князъ и Царъ.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот