Веселин Вачков: Пресата ни преживя жесток период на опошляване

Автор: Иван Иванов

Вачков завършва основно и средно образование в Шумен. От 1988 г. живее в Прага. Там завършва английска, чешка и славянска филология в Карловия университет (магистърска степен).

През 1995-96 г. е на специализация по лингвистика в Оксфорд. След това преподава в Карловия университет. Има научни публикации в чешки, английски, словашки и български езиковедски научни издания.

Член е на Английското лингвистично дружество и на Съюза на учените в България. Сътрудничи на Би Би Си, на чешки и български медии. През 1997 г. постъпва на работа в "Лидове новини", най-стария чешки всекидневник.

През 2000 г. става негов главен редактор. На този пост остава 9 години, през които съществено модернизира вестника. През 2009 г. преминава на работа в издателството на най-големия чешки в. "Днес" като шеф на нови проекти.

Спомените на Вачков за Дряново са свързани с детските му години, когато е живял при баба си и дядо си, родители на майка му. Баба му е Цанка Пенова, дългогодишна телефонистка в Дряновската пощенска станция.

Увличал се е от спорт, а по рок музиката го запалил известният днес певец Дони, чийто баща е бил колега на таткото на Вачков.

Той е един от тези наши сънародници, чиито професионални успехи допринасят за добрия медиален имидж на страната ни в Чешката република.

Под негово ръководство третият най-четен чешки вестник се утвърди като респектиращ и сериозен дневник, който е образец за професионална журналистика.

- Ти си най-дълго изпълняващият функцията главен редактор в новата история нa Lidov? noviny. Вече си и главен редактор на в. "Днес" на нови проекти. С какво обясняващ този факт?

- В първите години след революцията много дълго време нито журналистите, нито издателите тук умееха да правят вестници.

В резултат взаимоотношенията между шеф редактора и издателя бяха нарушени и нито една от двете страни не знаеха точно какво искат. Това водеше до краткотрайност на отношенията.

Много от моите предшественици след година-две в тази функция предпочетоха да преминат към политиката. Това, че аз съм бил 9 години шеф редактор, е резултат от професионализацията на професията ни като цяло.

Какъв професионалист съм аз, това вече трябва да кажат колегите и читателите.

- Кога беше първата ти среща с Lidovе noviny, кога написа първия си материал за тях?

- Като студент в трети или четвърти курс на университета. Стана много случайно, както повечето важни неща в живота.

Един мой състудент унгарец, който е в момента шеф редактор на списание Еuro, тогава работеше в Lidovе noviny и веднъж ме срещна на стъпалата на факултета и ми каза: "Защо не напишеш нещо при нас за България".

В интерес на истината днес вече не си спомням за какво точно писах тогава, но се запознах с други журналисти от международната редакция на вестника и написах няколко други материали за България.

През 1997 г. започнах работа в Lidovе noviny като редактор на трета страница, където тогава беше темата на броя.

- Какво последва?

- Това бяха много бурни години в Lidovе noviny, когато почти изцяло се промени съставът на редакцията. Дойдоха много нови хора и след 3-4 месеца станах отговорен редактор на петъчното списание и съботното приложение на вестника.

С това се занимавах до 1999 г., когато станах заместник главен редактор, а година по-късно - главен редактор.

- Какви са качествата, без които не може главният редактор на каквото и да е издание?

- Обичта към работата. В едно политическо издание, каквото е Lidovе noviny, е важно човек да преодолее излишния респект от институции и големи личности, защото в крайна сметка ние сме тук, за да ги контролираме.

Спомням си, когато за пръв път ми се обади Вацлав Клаус по телефона и започна да се оплаква заради някакво заглавие в броя. Това беше през втората седмица от работата ми като главен редактор.

В първия момент човек се сепва, но след това трябва да се окопитиш и да го поставиш, където му е мястото, защото в момента, в който се уплашиш - губиш. Ако те е страх, тази работа не можеш да я вършиш.

- Често явление ли са телефонните обаждания от политическите върхове?

- Бяха често явление. И политиците се образоваха повече медиално и разбраха, че е излишно да влизат в конфликт с медиите.

- Част от твоята професия са и лични срещи с политици. Как те възприемат, ставало ли е някога въпрос, че не си чех?

- Не си спомням за такъв случай, защото те ме възприемат като Lidovе noviny, а не като Веселин Вачков, който произхожда от България.

- И никой от тях не ти е разказвал как е бил на море в България през шейсет и някоя си година?

- При срещи с писатели или хора от бизнеса това става често, но политиците много внимават да са коректни и да говорят само на определени теми.

- Доволен ли си от това как чешката преса отразява България?

- Смятам, че има напредък и че нещата се подобряват. До известна степен изчезна презрителният тон, който се чуваше в средата на 90-те години.

Тонът, че ние сме шампионите, а тези там от Балканите, са изостанали и бедни, вече е преодолян.

- Но все още в чешката преса се пише твърде малко за България.

- Да, но това е всъщност прекрасно. В журналистиката добрата новина е лошата новина. Това, че за България се пише рядко, е показател, че нищо лошо там не се случва.

Освен това, ако се направи някакво изследване или преброяване колко често се пише за България във връзка с туризма, и то винаги много положително, и колко често за крадците и чейнчаджийте по Вацлавака, може би ще се окаже, че като цяло нещата са доста балансирани.

Когато се напише нещо лошо за България, българите тук реагират много емоционално, но когато се напише нещо положително, те реагират неутрално.

- Срещал ли си се с опити за лобиране в полза на България от външна страна?

- Да, но макар че съм българин, аз съм преди всичко чешки журналист.

- Какво означава това на практика?

- Аз пиша за Чехия и за мен определящо е какво е интересно за чешкия читател в момента. Ако българската тема, която се предлага, не е актуална и не е интересна за тукашния читател, аз не мога да пусна материал за България.

- Следиш ли българската преса, какви са разликите между българската и чешката преса?

- Според мен българската преса премина през един много жесток период на опошляване и примитивизиране.

През 90-те години т. нар. език на "24 часа", който, най-меко казано, се отличава с нискокултурен начин на изразяване и обясняване на света, започна да доминира във всички медии.

И чешките медии имат тенденции да обясняват нещата все по-повърхностно, но това, което се случи в България, беше в много по-големи размери и за съжаление, проникна много по-дълбоко в медиите.

В крайна сметка, като вземете най-четения вестник "Труд" и го сравните с чешки вестник, ще установите, че той е поблизко до Blesk, отколкото до Mladа fronta, DNES, примерно.

- Това не звучи много оптимистично за цялостното ниво на писане в България.

- Слава Богу, има и качествени издания като "Дневник" или "Капитал", който е седмичник и демонстрира отговорна журналистика и добра работа с източниците.

Но като цяло, вестниците и списанията в България се правят доста лекомислено, да не кажа някоя по-силна дума.

- Всеки медиен пазар има своите стереотипи, какви са стереотипите на чешкия пазар?

- Откровено казано, свикнал съм да приемам нещата такива, каквито са. Медиите трябва да слушат читателите какво искат и да им го дават, а не да се опитват да променят нещата.

- Но ако на читателите се дава само това, което искат, няма ли опасност всички издания да станат от типа на Blesk?

- За щастие, не всички искат Blesk и слава Богу, че е така. След огромното нарастване на интереса към жълтата преса през изминалите години, това явление достигна своя таван.

Публиката се насити на сензационността и понеже има повече финансови възможности, днес започва да иска от медиите ниво, което им дава чувство на статут.

Не можеш да държиш Blesk и да твърдиш на партньорите си, че си интелектуалец или мениджър. Не върви. Трябва да държиш нещо по-сериозно.

И в хипермаркетите хората днес купуват все по-модерни стоки с по-добър дизайн, дори и да са на по-високи цени. Същото е и в медиите, които трябва да бъдат много по-изтънчени в работата си с читателя.  

По dryanovo.net - П.П.