








Валерия Фол: Губим запазената марка “наследници на траките”
- Госпожо Фол, как отнемането на самостоятелността в управлението ще се отрази върху Центъра по тракология (ЦТ) "Проф. Александър Фол"?
- В науката за древността Центърът по тракология „Александър Фол" е утвърдено звено за интердисциплинарни изследвания на тракийския народ. Територията, на която живеят траките, е много голяма - Югоизточна Европа и Северозападна Мала Азия.
Тракийско културно-историческо наследство има на територията на всички съседни нам държави, както и в други страни, които са били част от Римската империя.
Отнемането на самостоятелността на Центъра по тракология означава, че България и българската наука не само отстъпват, а се отказват от завоюваните позиции, че тракийското културно-историческо наследство е съществена част от културното наследство на България.
Отново ще се върнем на изходната позиция, че историята на българските земи започва от 681 г., т.е. от образуването на Дунавска България.
- Какво конкретно очаквате да се случи след сливането?
- Сливането на Центъра по тракология с Института по история и с Центъра по балканистика не само ще обезличи тракологията като интердисциплинарна научна институция, но и ще прехвърли негативи от последващите исторически периоди върху древната история на Европейския Югоизток и Мала Азия.
Траките са общо културно наследство на всички държави в региона и именно заради научните качества на изследванията в Центъра по тракология не са допуснати националистически уклони и опити за присвояване на наследство.
Тенденциите, които се наблюдават в последно време в съседни страни, а и у нас под формата на „популяризиране" на културното наследство от древността, са обезпокоителни.
Като наука тракологията няма да изчезне, само ще се смени центърът в съседна държава.
- Кое е най-важното събитие за тракологията тази година?
- От създаването на Института по тракология (сега Център) през 1972 г. досега са проведени 10 международни конгреса по тракология на територията на всички страни, в които са живели траки, но и в редица, в които не са.
Единадесетият конгрес по тракология ще се проведе тази година в Истанбул. На тези конгреси се избира институцията, която играе ролята на секретариат на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания.
Този Международен съвет определя насоките на бъдещите изследвания. Досега Центърът по тракология играеше ролята на секретариат именно заради стабилните ни научни позиции в международен мащаб.
С практическото ликвидиране на Центъра по тракология страната ни и българската наука доброволно се отказват от тази позиция. Събраният с толкова усилия научен състав, в който, подчертавам, няма колеги на пенсионна възраст.
Напротив, младите хора са значителен процент, ще бъде разпилян. Изгубването на марката тракология демотивира и хората ще потърсят другаде по-добро заплащане и материална база за реализация.
- Как си обяснявате, че другата емблема на България - Институтът по Кирило-Методиевистика, остава, а Центърът по тракология - не?
- Вероятно заради обоснования страх от вземането на тази марка от съседна държава. Опасността за тракологията е същата.
- Какво е значението и какъв е приносът на Центъра по тракология за България извън науката?
- Фактът, че шепата учени от Центъра по тракология успяха да накарат света да свързва България с Древна Тракия и траките, е достатъчно основание да имаме самочувствието, че добре вършим работата си.
Вече всеки знае, че земите ни са люлка на бляскави цивилизации. Бляскави тракийски съкровища и прекрасни недвижими паметници са откривани и се откриват и в съседните страни.
Но именно трите поколения учени, които реализираха и реализират проекта тракология, успяха да обяснят връзките ни с траките с научни и популярни публикации, изложби, документални и научнопопулярни филми.
- Как се стигна до идеята за сливането на Центъра по тракология?
- Явно хората, които искат практически да ликвидират Центъра по тракология, не си дават сметка какво означава да се направи пробив в столетия налагания с последователна политика и много средства модел за гръко-римската древност като база за развитие на европейската култура и на историческата сцена да излезе и древният тракийски народ.
След нас започна разработването на келтите, германите, галите, илирите, иберите и други древни народи в тази насока.
И виждаме как заради сериозната подкрепа, която се оказва на учените и на хората на изкуството, наследството на тези древни народи носи престиж и сериозни приходи на страните, на чиято територия са живели.
- Защо не трябва да се закрива този център?
- Освен заради всичко казано по-горе и заради факта, че втори път едва ли ще успеем.
Реалностите сега са други, конкуренцията е огромна, а и публична тайна е, че в България е почти невъзможно да се следва последователна дългосрочна научна политика.
Доказва го желанието на ръководството на БАН да обезличи и да ликвидира хуманитарните институти.
- Какво е практическото решение на проблема?
- Реална реформа, а не мимикрия, която удря по учените.
Председателят на БАН трябва да даде публичен отговор на въпроса, какво е съотношението на предвидените съкращения на административен персонал към предвидените пенсионирания на учени.
Трябва да се мисли в насока съкращаване на администрация, промени в устава на БАН, за хуманитаристиката - малки и гъвкави звена, които са второстепенни финансови разпоредители.
Визитка
Завършила е Факултета по история на СУ "Климент Охридски" със специалност "Стара и средновековна история" и втора специалност "Философия".
Старши научен сътрудник І ст. в секция "История" на Института по тракология към БАН, проф. в Нов български университет и във Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии
Автор е на 8 монографии върху тракийската култури и на над 130 студии и научни публикации .
.Работи по онлайн енциклопедия и 3D модели
Проф. Валерия Фол ръководи 3 от четирите проекта на Центъра по тракология. Проектът "Тракийският космос: свещеното пространство на царете" има основна цел да изследва тракийските свещени места.
Той се финансира от UNESCO и Paris Cooperazione Italiana с общо 52 000 евро.
Проучването в проекта TRAMARISK е съсредоточено върху подводното археологическо наследство на България, което е в риск и цели проучване, опазване и представяне на тракийските морски културни пейзажи.
Финансира се от Министерството на образованието, младежта и науката и от фонд "Научни изследвания" с 220 000 лева. По проект TRAMARISK е купено съвременно оборудване за документиране и провеждане на подводни археологически проучвания.
Създава се първата онлайн енциклопедия "Траките". Фонд научни изследвания осигурява 220 000 лева и за проекта "Мултимедиен модел на трибалските царски гробници в Могиланската могила - град Враца".
Идеята е чрез съвременни технически средства да бъдат представени сакралната архитектура, откритите артефакти и документацията на царския некропол Могиланската могила.
За първи път в България за целите на културното наследство се извършва триизмерно заснемане на открити артефакти със специално купена апаратура и се изработва 3D модел на архитектурни останки и археологически находки.
Получените изображения ще могат да се разглеждат онлайн от специалисти и широка публика.
В. "Монитор" - П.П.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
На тоя низък хал ако закрием културата отиваме сигурно в небитието !Явно се изпълнява качествено антибългарска програма..










