Българското оперно чудо стана събитие на 20-ти век


Българското оперно чудо стана събитие на 20-ти век Борис Христов е велик певец, велик бас, но даваме ли си сметка още колко страхотни баси пеят по негово време, наравно с него ?

Налагат ни чужди стандарти и класации, като тези на Би Би Си, и ние като подвирачи, шем не щем се съгласяваме...

Българското оперно чудо беше избрано снощи от зрителите на БНТ за българското събитие на 20-ти век. То получи 26,56% от гласовете в телевизионната кампания "Българските събития на 20-ти век", организирана от БНТ.

 


Инициативата започна на 3 декември 2009 г. и е посветена на 50-годишния юбилей на БНТ, уточнява БТА. Кампанията в продължение на три месеца отличи най-значимите и важни български преживявания, белязали националната ни история в отминалия век.



Зрителите класираха на второ място построяването на Димитровград с 16,77 на сто подкрепа. На трето място се нареди откриването на шестия сърдечен тон с 12,97 на сто от гласовете, а чушкопекът събра едва 1,4 на сто зрителска подкрепа.



Зрителите избраха десетте събития-финалисти, които се състезаваха в четвъртък вечерта и бяха излъчени след общонационалното тримесечно гласуване. Като български военен успех беше посочена Дойранската епопея, а в категорията "научно постижение" беше отличен шестият сърдечен тон. В сферата на културата беше посочено българското оперно чудо, а в сферата "революции и бит" - чушкопекът.

 


Като политическо събитие на 20-ти век беше избран 9 септември 1944 г., а като спортно събитие - изкачването на връх Еверест от Христо Проданов.

 

 


За любовна история на миналия век беше отличена тази на Никола Вапцаров и Бойка Вапцарова, а за строеж - построяването на Димитровград.

 



Атентатът в църквата "Св. Неделя" беше посочен в рубриката "атентати", а като куриоз - информационното затъмнение по повод на аварията в Чернобилската АЕЦ.

 

 

По News.dir.bg

 

Бел. Ред. -  В татковината ни няма традиция да се правят класации, по категории, валидни за други западни култури. Може и пропуск да е, но е така. Сега, да се създава зорлем нещо, което не е втъкано в националната култура, е най-малкото непривично, неуместно. Защото винаги ще има някакво значимо събитие, на което може да се лепне и политически отпечатък. Колкото и да  сме далеч от него.  

 

Дума няма, Борис Христов, Гяуров, Гюзелев, Кабаиванска, Гена Димитрова и още десетина-петнайсет български певци – някога и сега – са  лидери по световните сцени. Но наравно с тях - някога и сега - шестват още, стотици като тях италианци, французи, испанци, англичани, американци, руснаци, румънци. Немски, френски, руски, да не говорим за италиански, вокални школи има от векове. Нашите вокални педагози ( Бръмбаров и наследници в това отношение) са ученици на тези школи.

 

Световните оперни театри не примират само за българите – някога и сега. Можем да се гордеем, но не и да си въобразяваме, да се квалифицираме като „чудо”. Да сте прочели някъде за „испанско оперно чудо”! -  С. М.

 

 



Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот