Български мустак в Космоса

Автор: Илия Пехливанов, "Българи" (1 коментар)

 Рядък случай, когато нацията ни целокупно бе овладяна от радостно очакване, бе излитането в  Космоса на първия българин.

Годината бе 1981 – 1300 години от основаването на Аспарухова България на Балканите, а датата 10 април – тя почти съвпадаше с полета на Юрий Гагарин 20 години по-рано. С решение на ООН 12 април се чества в цял свят като международен ден на космонавтиката. Нийл Армстронг, който пръв стъпи на Луната, изповядва: “Нас всички Гагарин ни призова в Извънземието...”

Космическият кораб “Союз-33” бавно се готвеше да се придвижи към стартовата площадка на космодрума Байконур в степите на Казахстан. У нас трескаво се готвеше ПР програма. Подготвени бяха тайно специални броеве на разни вестници, колегите от сп. “Български воин” дори смело написаха в аванс репортаж, в който български и руски космонавти закусваха с горнооряховски суджук. Записана бе на грамофонна плоча нарочна песен на Лили Иванова. Някой предлагаше да се поръси от небето българско розово масло...

Вечерта срещу излитането Иван Славков, тогава зет на Тодор Живков и генерален директор на държавната телевизия, възбудено циркулираше около ракетата, за да извести пръв събитието. Бабите не заспиваха нея вечер пред телевизора. Празнични трапези с домашна ракия и пресни марули съпровождаха радостното очакване.

Цял един ден народът ликуваше без преструвка.

Случи се обаче за беда непредвиденото: корабът “Союз-33” не можа да се скачи с Международната космическа станция. Отказа двигателят. Според теорията на вероятностите това се случва веднъж на 10 000 пъти. Славата на търновския адвокат Марко Тотев достигна поднебесни висоти.

По заповед от Земята нашият екипаж трябваше да се върне чрез балистическо спускане, сиреч като падащ камък. Сетне се разбра, че на командира Рукавишников, сибиряк от особена порода, му призлява, съзнавайки отговорността за неуспеха. Управлението поема ръчно нашият балканджия Георги Иванов. И се приземява успешно. При това неговият пулс и при излитането, и при кацането мръдна само с две деления – от 72 удара в минута на 74.

Безспорен рекорд сред всички космонавти и астронавти (за сравнение – при ръчното управление на кораба “Аполо” за кацането на Луната Армстронг вдига пулс 210 удара в минута). По тази причина на международните срещи по космонавтика всички посрещаха с овации нашия българин и се отнасяха с огромно уважение към нето – на всеки може да се случи да преодолява аварийна ситуация по време на полет.

 Както и да е, свръхмерният делириум за часове се смени от невероятна тъга: “Боже мой, все на нас ли да се случи това!...”

 Журналистиката ни, настроена на възторжени кореспонденции, замлъкна. Чевръсти колеги успяха да си запазят специалния брой на военното списание като куриоз.

По американски високомерно и присмехулно световната телеграфна агенция Юнайтед прес интернешънъл извести тогава на света със странно изречение: “Един българин с разкошни вакли мустаци се появи в Космоса!...”

Наистина Георги Иванов е първият космонавт с мустаци. Не съвсем благозвучната си на руски фамилия Какалов той се съгласи да изостави, мустаците си извоюва. При това тогава космонавтите носеха скафандри и растителността около устните пречеше на техниката за разговор с командния пункт, така че не бе излишно изискване те да бъдат добре избръснати преди полет.

Разказвал ми е лично акад. Димитър Мишев, сетне председател на Българската аерокосмическа агенция, как точно е станало това. Като член на руско-българската държавна комисия за полета той е присъствал на последното й заседание на Байконур преди излитането. Проверяват за последно физическите показатели на двамината космонавти същата сутрин. Оказва се, че Георги Иванов показва чрез безпристрастните уреди по-добри данни. Значи той ще бъде!...

Следва извънреден тест – проверява се неговото чувство за хумор. Армейският генерал Добри Джуров, тогавашният министър на народната отбрана, пита: “Майор Иванов, известно ли ви е, че според устава на Българската народна армия един офицер няма право да носи мустаци?” Последва мигновен отговор: “Другарю армейски генерал, познавам добре устава. Един български офицер може да носи мустаци – стига те да не са по-големи от мустаците на министъра...”

Прихва цялата комисия. И отсича – значи взет е и последният изпит преди полета. Двигателите на ракетата се приготвят за запалване.

А мустакът на Иванов има далечна предистория. Неговият прадядо Драгни Стойчев е от Ново село, днешния град Априлци. Като член на местния революционен комитет той е заклет над евангелие, пищов и револвер лично от Апостола Левски, сетне от неговия сподвижник Отец Матей Преображенец и за трети път, по време на заточаването му в крепостта Фамагуста на о-в Кипър след разгрома на 9-дневната Новоселска република – от поп Атанас Гъбенски, чиито молитви отново замирисват на барут, както преди въстанието.

Така че изборът на първия българин, който да погледне отвисоко Земята, бе категорично безупречен – не без подкрепата и на министър Джуров, роден близо до Ново село междупрочем.

В онези години по Балкана преминава четата на Панайот Хитов. А той е известен с огромните си щръкнали мустаци, които децата удължаваха с молив на портретите му в учебниците си по история. Турската власт тогава изрично е забранявала на младежи и възрастни да носят мустаци. Тогавашните тийнейджъри обаче почнали самоволно да го правят с предизвикателство. Вижте сега фотографията на Драгни Стойчев – не е ли одрал правнукът кожата му заедно с мустаците!

Ако всичко това са знаели редакторите на Юнайтед прес интернешънъл, едва ли щяха точно по този начин да известят за първия полет на българин в Космоса.

В същите дни едно момче от астрономическата обсерватория във Варна се намира в космическия център Хюстън и спечелва голям бас с някакъв американец от там, който не можел да повярва, че някаква си България, която едва откриват върху картата, като я бъркат я с Румъния, я с Буркина Фасо, щяла да има космонавт.

Нека сега поколението “Гугъл” изпита бяла завист към дядовците си заради горните единствени по рода си преживявания, да заключим.

 Бел. ред. -  На средната снимка са космонавтът Георги Иванов с автора на очерка Илия Пехливанов по време на годишна конференция по космически изследвания, Ловеч, април 1983 г. На последната снимка е Драгни Стойчев, прадядото на първия български космонавт. - Р. С.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//%C3%90%C2%91%C3%91%C2%8A%C3%90%C2%BB%C3%90%C2%B3%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%80%C3%91%C2%81%C3%90%C2%BA%C3%90%C2%B8_%C3%90%C2%BC%C3%91%C2%83%C3%91%C2%81%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BA_%C3%90%C2%B2_%C3%90%C2%9A%C3%90%C2%BE%C3%91%C2%81%C3%90%C2%BC%C3%90%C2%BE%C3%91%C2%81%C3%90%C2%B0-el-848.html

2010-04-12 08:48:19 От: Гордост..неподправена Гордост..

При това основателна !

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот