Атанасовден e

 (1 коментар)

 В народните представи св. Антон и св. Атанас (18 януари) са покровители на чумата и други епидемични болести.

На 18 януари християнската православна църква почита св. Атанасий Велики, архиепископ на град Александрия, водил яростна борба срещу арианската ерес. Според народните предания при подялбата на света между светците

на Св. Атанас се паднали зимните студове и снегове

и затова той се приема за повелител на зимата. Българите наричат Атанасовден „Среди зима”, тъй като според народното поверие от този ден зимата си отива, защото св. Атанас яхва бял кон, облича бяла риза и се провиква от Балкана: „Иди си, зимо, идвай, лято!” Затова рано сутрин на Атанасовден всички се отправят по високите могили над селото, за да посрещнат изгрева на слънцето, палят огньове и ги прескачат за здраве. В Самоковско казват, че на този ден св. Атанас „забожда главата си в земята” и така я затопля и подготвя за оран. В пиринския край вярват, че всички болести се събират на Антоновден, а на Атанасовден тръгват по хората. За да не разсърдят болестите, на този празник жените не работят никаква домашна работа. Св. Антон и св. Атанас наричат „бащи” на чумата, защото според народно предание тя се родила на техния празник, който наричат още „Чуминден”, „Лелинден”.

Хората си представяли болестта като стара, гърбава баба, облечена в черни дрипи. За да я омилостивят, стопанките месят рано сутринта пресни пити, намазват ги с мед, забождат върху тях босилек и после ги раздават из махалата. Раздават и питки, надупчени отгоре с вилица, за да не се „надупчват" децата от шарка. Като жертва за страшните болести колят черна кокошка. В Тракия приготвят обредно ястие от черно пиле и вярват, че от него „болките бягат”, а перата му притежават лечебна сила. Стара българска

 

легенда представя св. Антон и св. Атанас като братя близнаци

които били ковачи. Много отдавна, когато ковашките клещи още не били измислени, двамата работели в ковачницата си и св. Атанас бръкнал в пещта да извади нагорещеното желязо с голи ръце. После погледнал към кучето, което лежало до него със свити лапички, и го осенила идеята да измайстори клещи по подобие на кучешките крака. Оттогава двамата братя се приемат за покровители на ковашкия занаят. На празника им ковачите дават курбани за своите патрони от овни или бикове.

 
В Пловдивско деня след Атанасовден наричат „Черна”, „Чьорна”, „Света черна”, „Църън ден”. В жертва се принася черна кокошка. Спазват се някои забрани, за да се предпазят хората от „черна, тежка, смъртоносна болест” и да не „църнеят”, т.е. да не жалят починал близък. Жените не работят нищо, не се мият, не се вдигат сватби. На Атанасовден имен ден празнуват Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo.

Православната църква почита на 20 януари преподобни Евтимий Велики (377-473), както и паметта на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок.1327- 1402). Народът ни нарича празника Евтимовден, Ихтим, Ихтима, Петльовден, Петларовден. Посветен е на здравето и на половото съзряване на юношите. Вечерта срещу празника майките водят децата в черква да целунат иконата на св. Евтим. Оставят под нея пресни питки или 40 малки колачета, пари и олио - дар за светеца. Празникът се свързва с обредното колене на петел във всяка къща с мъжка челяд. Това се прави на прага на пътната врата, като се гледа кръвта да опръска наоколо.

Обредното лице, което коли петела, трябва да бъде юноша, който е нямал още сексуални контакти. Наричат го „петелар”. С кръвта на петела правят кръстен знак по челцата на момченцата, за да са здрави през годината. С кръст от кръвта на петела се бележат и външните страни на портите. Костите на жертвената птица се изхвърлят в реката, краката - на покрива на къщата, а перата се запазват и с тях бабите кадят болни и урочасани деца. За празника майките на момченца изпичат пресни пити и кравайчета, завиват баници и зелници. Сваряват гозба от петела, носят я в черквата да я освети свещеникът и после заедно с краваите и баниците я раздават из махалата за здравето на момчетата. В семейства с момиченца се коли ярка.

В селата из Странджа вярват, че св. Евтим е покровител на детските болести и предпазвал дечицата от „детешка” и „вънкашна болест” - детски паралич и епилепсия. Затова на празника там всяка майка коли черен петел, за да не боледуват децата й. Народът ни свързва този обред с широко разпространената легенда за цар Ирод, по чиято заповед били обезглавени всички мъжки деца, за да умре и Христос. Именници на този ден са всички, които носят името Евтим.

По в-к  „Новинар” , Валентина Динева  -  С. М.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.net//%C3%90%C2%90%C3%91%C2%82%C3%90%C2%B0%C3%90%C2%BD%C3%90%C2%B0%C3%91%C2%81%C3%90%C2%BE%C3%90%C2%B2%C3%90%C2%B4%C3%90%C2%B5%C3%90%C2%BD_e-h-371.html

2010-01-18 18:22:03 От: Пламен Павлов

Освен св. Атанасий Александрийски, днес църквата отбелязва и успението на Св.Патриарх Йоаким І - един от големите духовни водачи на средновековна България. Нещо за него - http://www.focus-news.net/?id=f13920

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот