Адриан си тръгва от София с 15 пакета шарена сол

Автор: Алексения Димитрова

Тук  преди няколко месеца "24 часа" успя да открие бащата на младия мъж, с когото не бяха се виждали от 2002 г.

"София е неузнаваема от 1992 г., когато си заминах. Трудно ми бе да различа предишните улици и места. Никак не ни се тръгваше оттук. Искахме да останем още седмица-две. Имахме само положителни емоции, подарихте ни много щастливи мигове и сълзи от радост", казва мъжът на раздяла.

Той успя да прегърне всичките си български роднини - леля, чичо, братовчеди. "И те с нетърпение очакваха срещата с мен - помнят ме като 13-годишно момче.

Дойдоха да ме видят и други близки, които ме познаваха от малък. Радваха се и ми раказваха случки от детството, които не помня, но ми бе приятно да чуя", казва Адриан.

Веднага след пристигането той останал цяла нощ на раздумка с баща си Тодор. "Бяхме уморени, но му разказвах как се е развил животът ми в Русия, а той - неговия в България", споделя порасналото момче.

По време на визитата отишли до жк Младост, където минало детството му. "Когато видях детската градина, в която ходех, училището, в което учех, двора, в който карах колело, играех футбол и тенис, в мен нахлуха приятни спомени", казва Адриан.

Той е роден през 1979 г. в Сиктивкар, столицата на Коми. Пристигнал с родителите си в България през 1981 г., когато бил на 2 г. Тук завършил втори клас.

А когато през 1987 г. баща му заминал на работа в Коми, година по-късно към него в Усогорск се присъединили Адриан и майка му.

За последен път момчето идвало в София през 1992 г. по време на отпуската на баща си. Когато през май 2002 г. родителите му се развели, баща му се върнал в България.

"Искаше да замина с него, но аз нямах готовност, надявам се да не ми се сърди", каза в началото на издирването момчето.

След време синът се преместил от Усогорск в столицата на Коми Сиктивкар. Когато си купил компютър, започнал да търси баща си по интернет.

Първо се свързал с популярното руско предаване "Жди меня". Когато търсенето не дало резултат, се обърнал за помощ към 2 български интернет форума.

"От единия ми обещаха помощ, но нищо не направиха. Една жена от другия ми подсказа за рубриката на "24 часа". Много съм й благодарен", казва мъжът.

"Българите са все така приветливи и дружелюбни, винаги готови да помогнат. Обиколихме пеш центъра на София, ходихме на десетки паметници и църкви, даже се запознахме с група полицаи, които ни подариха карта на София", казва Адриан.

Една от нощите прекарали на ледената пързалка в центъра на София. "Карахме почти до сутринта. Беше странно, че наоколо няма сняг, а ние сме на кънки", казва Адриан.

Едно от нещата, които не били новост за него, но били интересни за приятелката му Света, била българската кухня.

"Още първия ден поисках боза и баница. В Русия ми липсваше киселото мляко, защото не се произвежда. За вкъщи купих 15 пакетчета шарена сол, която много обичам", споделя Адриан.

"Трудно ми е да предам всичко с думи. Записах 2 диска с близо 200 снимки. Взех всички адреси и телефони на роднините в България и се надявам никога вече да не загубя връзка с тях.

 Сега чакам с нетърпение да се отвори нова възможност, за да пристигнем пак в София", казва младежът.

В. "24 часа" - П.П.